GOGOL : Le Nez. Le Manteau (en bulgare) Autres récits

Шинел. Нос. Записки на един луд
автор: Николай В.Гогол
издателство Дамян Яков
раздел Съвременна световна проза
година на издаване 2008

ISBN 9545272643
страници 118

тегло 95грама
размери 20x13

"Всички ние сме излезли от шинела на Гогол" - казал Фъодор Михайлович Достоевски. Как да разбираме тези думи? Защото те означават, че руската проза от втората половина на 19. век - проза с изключително значение в историята на европейската литература, проза, която всеки интелигентен човек трябва да чете - е родена от трийсетте странични на един разказ за безсмисления живот на един изцяло безличен човек.
Как така големите романи на руската класическа литература вземат своя жизнен сок от тази "бедна история", чийто крайно безинтересен анекдотичен сюжет се помества изчерпателно в четири прости изречения: 1. Един дребен чиновник си ушива шинел. 2. Открадват му го. 3. Той умира от мъка. 4. Духът му започва да краде шинели.
Защо този разказ - който не само със сюжета, но и с цялата си поетика, видимо нито поучава, нито разсмива, нито интригува, нито затрогва, нито разсейва, нито забавлява - е един от шедьоврите на световната литература?
Защо ли Александър Херцен, голям руски писател, философ и публицист, твърди, че "Шинел" е "грандиозна творба"?
Отговор има, макар той да дава едно на пръв поглед много общо обяснение: разказът е гениален заради изумителния сказ - заради многогласовата реч на разказвача в повестта. Именно този разказвач превръща скучната, гротескова дребна случица в шедьовър. Той - със своите гласове, със своите приумици, с непрестанната смяна на маските - разиграва една клоунада, един карнавал, и така неусетно изтъкава своята великолепна история.
Нина Иванова

Nicolas Gogol
Nicolas Gogol est né en Ukraine en 1809. Son père, un petit fonctionnaire, est issu d'une famille ukrainienne de soldats et de prêtres anoblis au XVIIe siècle. Nicolas est de santé fragile. Il fait des études médiocres mais il étonne ses professeurs par ses dons d'acteur et d'imitateur. Durant l'hiver 1828 il quitte son pays pour Saint-Pétersbourg en quête d'un emploi et travaille dans différents ministères. En 1831, il publie le premier volume des Veillées du hameau de Dikanka, nouvelles inspirées du folklore ukrainien. Il fréquente les milieux littéraires et est nommé professeur adjoint d'histoire du Moyen Âge à l'Université de Saint-Pétersbourg en 1834. Lassé, il quitte sa chaire en 1835. Entre temps il écrit Taras Boulba, Le Revizor, Mirgorod. A partir de juin 1836, il se met à voyager à travers l'Europe. Il reste près d'un an à Paris, puis séjourne à Rome. En 1848, il part pour l'Orient et fait un pèlerinage à Jérusalem. Rentré à Moscou, il achève la seconde partie des Âmes mortes, œuvre commencée en 1835. Au début du mois de février 1852, dans un moment de délire, il brûle tous ses manuscrits inédits, parmi lesquels, pense-t-on, les derniers chapitres des Âmes mortes. Il meurt le 21 février 1852, dans des sentiments d'ardente piété et est, selon son désir, enseveli dans un monastère.

Livre de Gogol (en bulgare)
Auteur : Nicolas Gogol)